понеделник, 26 юли 2010 г.

Всичко,което искам да кажа... на "бързо"

Доста мислех какво да напиша от днешния ден. Най-накрая офиса е готов и днес първите хора се престрашиха да влезнат и им попродадохме това-онова. Цял ден на крак и с много кафе ,за да сме адекватни. Най-накрая се прибрах оставих обувките и право в леглото със сладолед... чак сега усетих,че съм сама... колко странно. В ръцете ми няма никой, леглото ми е празно... не чувствам, нямам време, работата поглъща всичко. Най-накрая се чувствам правеща нещо полезно и правилно и искам да дам 100% от себе си. Искам нещата да потръгнат. И цял ден това правя... но вечер се чувствам сама, добре ,че умирам за сън и нямам време да го мисля. Вече не ме е страх да съм сама, знам, че мога да се справя... но когато погледна възглавницата до себе си сякаш виждам всичко отпреди - Димо,който коди или спи и аз,която все се молех за внимание и се чудя как съм го търпяла това. Този човек вече го няма, вече съм друг човек,а не нечия сянка. Димо днес ми писа и не пропусна възможността да ме смечка,но достойно му го върнах и го оставих да шляфоти.
Смешно... как съдбата знае какво да ти поднесе ,за да не ти е нито много добре,нито много гадно. Най-накрая знам за какво ми говореха, усещам себе си по друг начин, много по-силна и стабилна. Ще направя всичко ,за да имам това,което искам!

събота, 24 юли 2010 г.

Старт на Бложенето


Когато човек почне да си дава сметка,че времето не му стига за всичко,което иска, той обикновено или си оптимизира действията или се отказва от нещата с "по-малък" приоритет. НО, понеже аз съм тъпо упорито същество, естествено ,че няма да се откажа от нищо, за това почнах пак да бложа. След поредния ден в приготовления за новия офис( обикаляне из Кауфланд, Бриколаж) на големите жеги, най-накрая мога спокойно да кажа, че офиса е готов. Последствията в края на деня - аз и колежката сами в офиса се гледаме неадекватно и се смеем една на друга... След 2 минутна тишина единодушно се отправихме за кафе и вода!Жив и здрав да е този,който е измислил кафето! Презаредихме и се замъкнахме по града мъкнейки един плажен чадър и 4 чанти продукти... Сега искам душ, да помедитирам и да лягам..